Въведение

Густав Климт (14 юли 1862 г. - 6 февруари 1918 г.) е австрийски художник символист и един от най-видните членове на Виенския сецесион*. Климт е известен със своите картини, стенописи, скици и други предмети на изкуството. Основният обект в творчеството на Климт е женското тяло, а творбите му са изпълнени с еротизъм. В допълнение към фигуративните си творби, които включват алегории и портрети, той рисува пейзажи. Сред художниците от Виенския сецесион, Климт е най-повлиян от японското изкуство* и неговите методи.

В началото на артистичната си кариера той е бил успешен художник на архитектурни декорации. Тъй като започва да развива по-индивидуален стил, работата му е обект на спорове, а картините за тавана на Голямата зала на Виенския университет* (завършени около 1900г.) са обявени за порнографски. Впоследствие той не приема повече обществени поръчки, но постига нов успех с картините от своя "Златен период". Работата на Климт има важно влияние и върху по-младия му връстник Егон Шиле*.

Ранни години

Густав Климт е роден на 14 юли 1862г. в Баумгартен (предградие на Виена*) в Австро-Унгария. Той е второто от седем деца - три момчета и четири момичета. Майка му, Анна Климт, има нереализирана амбиция да бъде музикален изпълнител, а баща му, Ернст Климт Старши, е гравьор. По-малките братя на Густав - Ернст Климт* и Георг Климт, също проявяват артистични таланти от рано.

Климт живее в бедност, като първите си стъпки в изкуството поема учейки се от баща си. През 1876г. постъпва във Виенското училище за приложни изкуства и занаяти (сега Университет за приложни изкуства - Виена), където учи архитектурна живопис до 1883 г. Завладян от изкуството на Ханс Макарт* - най-известния художник във Виена по това време, Климт с готовност приема принципите на консервативното обучение,а ранните му работи могат да бъдат класифицирани като академични. През 1877 г. в училището се записва и брат му Ернст, който по-късно става гравьор като баща си. Двамата братя и техният приятел Франц Мач започват да работят заедно и получават множество комисионни като екип - фреските в театрите в Райхенберг, Риека, Карлови Вари, както и оформлението на виенския Бургтеатър* и Художествено-историческия музей. Климт продължава професионалната си кариера, рисувайки интериорни стенописи и тавани в големи обществени сгради на Рингщрасе, постига успех с поредицата си „Алегории и емблеми“.

През 1888 г. Климт получава от император Франц Йосиф* „Златен кръст“ за заслуги в изкуството. Става почетен член на Мюнхенскияуниверситет и Виенския университет.

През 1892 г. бащата и братът на Климт умират и той поема пълната финансова отговорност за семейството. Трагедиите се отразяват и на художествените му възгледи и скоро той променя коренно стила си. Характерно за стила му в края на 19 век е използването на "Nuda Veritas" (букв. превод - гола истина) като символична фигура в някои от неговите творби (например Pallas Athene). Историците вярват, че с това Климт заклеймява както политиката на Хабсбургите*, така и възгледите на цялото австрийско общество, като игнорира всички политически и социални проблеми от времето си. В началото на 1890-те Климт се запознава с австрийската дизайнерка Емили Луиз Фльоге*, която остава негов верен спътник в живота, въпреки многобройните му увлечения по други жени. Смята се, че една от най-известните му картини - "The kiss" ("Целувката"), изобразява него и Емили като любовници.

Густав Климт и Виенският сецесион

През 1897г. Климт става един от основателите на Виенският сецесион и участва в периодичното издание на сп. Ver Sacrum* („Свещена пролет“), издавано от художническата група, в която членува. Той остава в нея до 1908 г. Целите на групата са да осигури изложби за млади художници, да донесе творбите на най-добрите чуждестранни художници във Виена и да издаде свое собствено списание, за да покаже работата на членовете. Групата не се стреми да насърчава някакъв определен стил - натуралисти, реалисти или символисти - тя обединява и подкрепя всички. Правителството харесва труда им и им дава земя под наем за издигане на изложбена зала.

През 1894 г. на Климт е възложено да създаде три картини, които да украсят тавана на Голямата зала на Виенския университет. Незавършени до края на века, трите му картини* "Философия", "Медицина" и "Правосъдие" са критикувани за радикалните си теми, подбуждат спорове между критици и са наречени „порнографски“. Климт трансформира традиционната алегория и символика в нов език, който е по-открито сексуален и следователно по-обезпокоителен за голяма част от обществото. Публичният протест идва от всички страни - политически, естетически и религиозни. В резултат на това картините не биват изложени на тавана на Голямата зала. Това е последната обществена поръчка, приета от художника. И трите картини по-късно са унищожени от германските сили (през май 1945 г.).

През 1902 г. Климт завършва фриза на Бетовен* за четиринадесетата виенска сецесионистка изложба, която е предназначена да бъде празник на композитора. Предназначен само за изложбата, фризът е рисуван директно на стените. След изложбата картината е запазена, въпреки че е изложена отново чак през 1986 г.

През този период Климт не приема обществени комисионни. В края на 1890-те той често ходи на летни ваканции със семейство Фльоге на брега на Атерзее* и рисува много от своите пейзажи там. Освен фигуралните композиции, само тези пейзажи печелят трайно вниманието на Климт в художествената му тематика.Те са многобройни и с високо качество, и си заслужават висока обществена оценка и внимание. Дълбокото пространство в произведенията на Атерзее е приравнено толкова ефективно до една равнина, че дори се смята, че Климт ги нарисува с помощта на телескоп.

"Златен период"

„Златният период“ на Климт е белязан от положителна обществена реакция и финансов успех. Името произлиза от факта, че повечето от картините му включват златни декорации. По-рано Климт също използва злато в своите „Палас Атина“ (1898) и „Джудит I“ (1901), но произведенията, най-популярно свързани с този период, са „Портрет на Адел Блох-Бауер I“ (1907) и „Целувката“ (1907–08).

Климт рядко напуска Виена, но пътуванията до Венеция и Равена, и двете известни със своите красиви мозайки, най-вероятно са основното му вдъхновение за "златната" му техника и византийските му образи. През 1904 г. той си сътрудничи с други художници в пищния Palais Stoclet*, домът на богат белгийски индустриалец, който е един от най-великите паметници от епохата на Ар Нуво*. Създадените тогава творби са едни от най-добрите му декоративни произведения, и както той публично заявява - „последният етап от развитието му на орнамента“.

Работейки и прекарвайки времето за почивка в дома си, Климт обикновено носи не повече от сандали и дълга роба, без бельо. Неговият прост начин на живот е донякъде затворен, посветен на изкуството, семейството и малко други неща, освен сецесионисткото движение. Той избягва популярния начин на живот и рядко общува с други художници. Славата на Климт обикновено води клиенти и почитатели пред вратата му и това му позволява да селектира добре своето обкръжение. Макар и много активен в сексуално отношение, той пази личните си дела дискретно, избягвайки скандали по негов адрес.

Климт почти не пише за вижданията или методите си. Предимно праща пощенски картички до Емили Фльогеи не води дневник. Намерен е изключително рядък текст, наречен „Коментар за несъществуващия ми автопортрет", където той заявява: "Никога не съм рисувал автопортрет. Не се интересувам от себе си като обект за рисунка, за мен интересни са другите хора, преди всичко жените ... Не съм нищо изключително. Аз съм художник, който рисува ден след ден от сутрин до вечер ... Който иска да разбере нещо за мен... може внимателно да се вгледа в картините ми."

Късни години

През 1911 г. картината му "Живот и смърт" получава първа награда на световните изложби в Рим. През 1915 г. майка му Ана умира. Три години по-късно,на 6 февруари 1918г., Густав Климт умира, претърпявайки инсулт и пневмония поради световната грипна епидемия от тази година. Той е погребан във Виена. Многобройни негови картини остават недовършени.

Картините на Климт достигат едни от най-високите цени, рекордни в световен мащаб. През ноември 2003 г. "Landhaus am Attersee" се продава за 29 128 000 долара , но тази цена скоро е надхвърлена от тази на "Adele Bloch-Bauer II", достигаща 150 милиона долара през 2016 г.